Когато бях на 18 години, се влюбих в красив младеж, той тогава беше на 25. Родителите ми бяха против общуването ни, защото той беше по-възрастен и в селото говореха лошо за него. Тя посвети цялото си време на него и напусна обучението си. Тя не се вслушваше в мнението на никого за него и скоро се премести да живее с него.
Шест месеца по-късно той започна да остава до късно на работа и да идва рано сутрин. В социалната мрежа постоянно намирах кореспонденция с момичета. Когато някой звънеше, той намаляваше телефона, за да не го виждам. Знаех, че ми изневерява. Не можех да си тръгна и да го оставя, защото беше жалко как щеше да бъде без мен. Не исках да започвам истерия и какъв беше смисълът. Постоянно ми повтаряше, че никой няма да има нужда от мен. Обадих се на родителите си разплакана, но те ме предупредиха.
Но един ден ме смениха. Видях кореспонденцията му в социалната мрежа, опаковах всичките си неща и се върнах при родителите си. Той ми писа, обади ми се и каза, че не може да живее без мен и ме чака да се върна. Но вече не ми трябваше. Прекарах нощи, мислейки за него и плачейки, но нямаше смисъл да се връщам, хората не се променят. Именно той ме вдъхнови, че никой няма да има нужда от мен.
След известно време започнах да се срещам с момчета. Вече загубих надежда да намеря някого. Отидох на кино с приятелите си, млад мъж се приближи до мен.
- Момиче, можеш ли да ми кажеш как да стигна до Ленински проспект?
- Съжалявам, нямам време в момента.
- По външния си вид явно си разстроен от нещо.
Един приятел ми обясни как да стигна до там и аз си помислих, как да не се разстроя, ако наоколо няма нито един нормален човек, който знае как да обича момиче.
След филма се върнах вкъщи, отидох в социалната мрежа и видях едно съобщение. Този човек намери страницата ми и написа: „Здравей. Реших да те намеря, изглеждаше много разстроен. Да отидем на разходка? Ще те развеселя.“ Срещнахме се, двамата не усетихме как времето отлетя. Този човек ми напомни, че съм момиче. И тогава си помислих, че може би това е този, от който се нуждая. Месец по-късно той се запозна с родителите ми, те много го харесаха и одобриха избора ми.
Започнахме да живеем заедно. Всяка сутрин се събуждах с целувки, той казваше колко много ме обича. И най-важното е, че мога да взема телефона му и определено няма да видя кореспонденция с момичета там.
Два месеца по-късно той ми предложи брак и се оженихме. Един ден телефонът звънна и аз вдигнах. Беше същият бивш.
- Алена, здравей. Липсваш ми, изобщо не се обаждаш. Може би можем да започнем всичко отначало? промених се
- Съжалявам, имам съпруг. чао
И разбрах, че когато го напуснах, направих всичко както трябва. Сега съм бременна в седмия месец и ще имаме момиченце. Питам мъжа ми защо точно тогава реши, че бих била подходяща за него като приятелка. Той отговаря: „От очите ти беше ясно, че ти липсва любов.“
